нахлупила розовите очила..
светът сякаш ме прегръща
и на моите ласки отвръща..

Когато съм тъжна и сама
свела сломено глава
сякаш цялата Вселена
в мрачност е потопена..

Когато в мислена каторга
затварям своята душа
сякаш в студена морга
ми битува същността..

Но когато съм влюбена, обичам
когато на Любовта се вричам
цялата ми същност оживява
и на живота тя се наслаждава.

Когато..музата ме обхваща
да пиша стихове, ме праща.. : )))

Честит нов месец.. лято е! Тази година на два пъти видях и усетих морето...