Искам да разкажа за две дивачки, разрушителки..Наглед са едни пухкави топки, с по две очички, безкрайно любопитни..четири крачета, които тичат, катерят се, зъбки като игички и ноктета, които оставят следи. Става въпрос за две котета-бебета, които само като ги погледнеш и предизвикват умиление..иска ти се да ги гушкаш..абе с една дума се разтапяш. Но Но НО..тези пухкави прекрасни създания, са едни от най-големите разрушители. Бутат, катерят се, драскат. Като се прибера от работа и в стаята където ги оставям е погром. Гледам ги, едни такива невинни..мънички и се чудя как могат да сътворат това, което виждам.: ))
Някои ще кажат, ама ти не ги възпитаваш. Да де, ама аз не съм си взела котка, за да я тормозя с възпитание. Тя не е човек, не е и вещ за да ми служи, когато ми е кеф да я галя а иначе да седи в ъгъла и да слуша. Всяко нещо е прекрасно в естествената му природа..и среда.
Та се замислих, нищо не е това, което изглежда..или е, ама има и още..И в момента е, все едно в къщи си имам коне..яко галопират из стаята, гонят се а пердето им е любимата катерушка.. Майка им..ужким котка на 4-5 години и би трябвало да е улегнала вече..къде ти..и тя наравно с децата препуска...: ))) Страхотно е да ги наблюдаваш отстрани..амаа след това, в стаята остава....погром.
Най са сладки като дойдат, сгушат се в мен и заспят..тогава са Ангелчета, амаа пробудят ли се дяволчетата..маани..: ))) Но това е цената да имаш...ако ги нямаше, щях да имам подредена къща с всичко по местата си..но нямаше да имам топлината и уюта на животинката..
Прекрасен ден желая..

Убиваме с Любов..и розите имат бодли...