не за мен..Просто във фейса съм в една група от квартала и една жена помоли за помощ. Няма да казвам колко много хора и бяха писали с готовност да помогнат. Стана ми драго. Има Надежда, че все още сме хора и че ако самите ние не си помагаме, нито едно правителство или власт имащи няма да ни помогнат. Лицемерие е да мислим за гладуващите деца в Африка, а да оставяме близки да мизерстват. На близките може да помогнем, на децата в Африка не можем...а важно е действието! Понякога една протегната ръка има много повече морална сила, отколкото материална.
По този повод, се сетих и за това... Лека от мен..: )