Постинги в блога от 20.10.2021 г.
20.10.2021 10:24 -
И понеже вече наистина все да ми прекипява..
а и според мен, трябва да има гласност..защото не може да в болниците и въобще здравната система да ни мори, а ние да си траем.
Та ще разкажа нещо..нещо, пред което аз бях безсилна..но се случи пред очите ми и за съжаление с моята майка и това как ни пазят докторите..и въобще здравеопазването..
Имам много гадното усещане, че майка ми стана жертва на здравна пътека...т.е. за пари.
Още прекалено много ме боли, като разказвам това, но наистина трябва да има гласност..иначе един по един ще ми уморят..
Та..тя беше диабетик..за няколко седмици получи рани по крака..изтичане на лимфна течност..влошаваше се. До последно тя не искаше лекар и все казваше, влезна ли в болница, няма да изляза жива оттам. Но накрая вече нямаше как..против волята и я закарахме в Пирогов. Лоши изследвания и показатели, крака и в окаяно състояние..но до последно си ходеше..аз я водех.
Отначало лекаря каза че ще се опитат да я стабилизират и тогава ще я оперират. Имало някакво и запушване на кръвоносни съдове.
А какво стана реално..в неделя я приемат, във вторник я оперират. Без доплер или каквото и да е..за да видят къде е запушването. Информация никаква, коронавирус стегнация. Много ясно беше, че в това състояние тя операция няма да издържи..Бях против..обаче като я приемаха, удобно ме накараха да подпиша документи, че е съгласна да влезе в болница, че е съгласна да я оперират..че тя си поема рисковете и т.н. Но ги подписах аз..тя не беше в състояние.
Във вторника, през целият ден бях пред отделението..и чаках новини. Няма да ви казвам за отношението..предполагам си го знаете.. Операцията мина, издържала я е..и аз се прибрах в къщи..вече правех планове как да преустроя дома..за инвалидна количка..и т.н.
Е беше за кратко..в 18 часа ми звънна телефона и непознат мъжки глас ми каза, че е починала..В 16ч. е излязла напълно от упойка..и е тръгнала да си ходи..като е видяла че и няма крака..е изпаднала в шок..следствие на стреса, получава и инсулт.
Добре де, мамка му, съзнавам че за медицината тя е касичка, че е на години, ама това е мойта майка...как да осъзная, че след операцията не е имало при нея човек..да я успокои, да я наблудава..психолог. Защо не повикаха мен..ама не! коронавирус!
Та разбирате ли сега, какво е здравеопазването в България и как се грижат за нас?!
Сертификат ще ми искат! Ще ни пазят те! Тъпаци!
Та ще разкажа нещо..нещо, пред което аз бях безсилна..но се случи пред очите ми и за съжаление с моята майка и това как ни пазят докторите..и въобще здравеопазването..
Имам много гадното усещане, че майка ми стана жертва на здравна пътека...т.е. за пари.
Още прекалено много ме боли, като разказвам това, но наистина трябва да има гласност..иначе един по един ще ми уморят..
Та..тя беше диабетик..за няколко седмици получи рани по крака..изтичане на лимфна течност..влошаваше се. До последно тя не искаше лекар и все казваше, влезна ли в болница, няма да изляза жива оттам. Но накрая вече нямаше как..против волята и я закарахме в Пирогов. Лоши изследвания и показатели, крака и в окаяно състояние..но до последно си ходеше..аз я водех.
Отначало лекаря каза че ще се опитат да я стабилизират и тогава ще я оперират. Имало някакво и запушване на кръвоносни съдове.
А какво стана реално..в неделя я приемат, във вторник я оперират. Без доплер или каквото и да е..за да видят къде е запушването. Информация никаква, коронавирус стегнация. Много ясно беше, че в това състояние тя операция няма да издържи..Бях против..обаче като я приемаха, удобно ме накараха да подпиша документи, че е съгласна да влезе в болница, че е съгласна да я оперират..че тя си поема рисковете и т.н. Но ги подписах аз..тя не беше в състояние.
Във вторника, през целият ден бях пред отделението..и чаках новини. Няма да ви казвам за отношението..предполагам си го знаете.. Операцията мина, издържала я е..и аз се прибрах в къщи..вече правех планове как да преустроя дома..за инвалидна количка..и т.н.
Е беше за кратко..в 18 часа ми звънна телефона и непознат мъжки глас ми каза, че е починала..В 16ч. е излязла напълно от упойка..и е тръгнала да си ходи..като е видяла че и няма крака..е изпаднала в шок..следствие на стреса, получава и инсулт.
Добре де, мамка му, съзнавам че за медицината тя е касичка, че е на години, ама това е мойта майка...как да осъзная, че след операцията не е имало при нея човек..да я успокои, да я наблудава..психолог. Защо не повикаха мен..ама не! коронавирус!
Та разбирате ли сега, какво е здравеопазването в България и как се грижат за нас?!
Сертификат ще ми искат! Ще ни пазят те! Тъпаци!
