Споделям с вас, седем стъпки за един усмихнат и щастлив ден.
Първо - много е важно събуждането. То става бавно..много бавно. Отваряте първо само едното око, сканирате с него външния фактор - светлина, ако се е съмнало, значи е време, а ако е тъмно го затваряте пак и си доспивате. След това си подавате едното краче от завивката, за да изследвате фактор топлина, ако не ви хареса, приберете си го пак вътре натопло.
Второ - разсънвате първо двигателните мозъчни клетки..една две са достатъчни, колкото да отидете до кафе машината. Ароматът на топло кафе, ще продължи събуждането.
Трето - нарамвате завивката си, сядате на диванчето..или образно казано се разтягате в него и бавно отпивате глътка по глътка.
Трето - не концентрирайте мисълта си в нищо, оставете я да блуждае..т.е. мисловните клетки нека поспят още малко
Четвърто..спомнете си кой ден е днес, ако е почивен, обратно в леглото, ако е работен е време е за банята.
Пето - врме е за обличане, контене и мисъл за излизане. Ама едно по едно, не се преуморявайте..
Шесто - къде ли ми е ключът от колата?!, трябва да събудите и спомените си..ама действайте лежерно..
Седмо..вече сте нов събуден човек и е време за действие и приключенията през днешният ден.: ))) 
И последно ..мислете само за положителни неща..и сам да се усмихвате, не е проблем...:)

пп аа забравих за музиката, хубаво е на се разсънвате на фона на тиха и спокойна музика..нещо от рода на това..

 Казват, че красотата е в очите на виждащия..а има ли по-красив сезон от есента? : )
Пожелавам един уютен и топъл неделен ден..

 писна от вируси..протести, от неудовлетворение..агресия..и т.н.
искам да съм така..


ама мина времето за това..
а сега искам да  съм тук..и поне за това още не ми е отминало...: )))



Като няма море..има басейни..: )))
Спорна нова седмица пожелавам...и черпя с фрапе..

 Наскоро ме пратиха да пиша мемоари..В началото ми стана доста гадно..после смешно, а сега се замислих какво ли бих написала в тях? Емоциите не бих ги описвала, не искам да разкривам душата си, но като факти, години събития.. Май няколко думи се достатъчни...родих се, пораснах, остарях..: ))) Излиза, че целият живот на човек е емоционалният му свят, той се помни, той създава преживявания...от него човек се усмихва, плаче, лети..приземява се, пада..т.е. когато едно нещо го облечем с емоция то става ценно, иначе е съвсем нормално и обикновено нещо.
Замислих се и за любовта. Дали пък човешката любов не е едно елементарно искане за притежание. Хората се научиха да говорят красиво, но измамно, манипулативно, добре че все още съществива "действието", като фактор за истинност на намеренията.
А има и друга "истина" щом имам време да мисля, анализирам, философствам, значи в моя живот нещо куца..: ))) защото живота е действие..
Животът ни не е вдишвания и издишвания..а мигове, които спират дъха ни..клише, но вярно клише...:)
А иначе е лято..а тази година е просто уникална, запомняща се отвсякъде със събитията които ни връхлитат...: ))) то не бяха вируси, КПП-та, отпуска на държавата..не съм и помисляла, че това мога да го видя на живо..: )))
Прекрасен съботен ден ви пожелавам...слънце, топлина, светлина..ии вода..с аромат и вкус на плодове..

 Първият цар - Ромул и Рем, невероятно кървав и брутален филм, но всяка история, показва частица от живият живот, дори и той да не е това, което си го представяме.
Умът ми влезе в анализ - преди и сега и потънах в лабиринта  - за и пронив. Какво ни даде и отне цивилизацията и техническата революция. Даде ни да кажем един подреден, предвидим и по-лесен живот, но ни обезличи. Мрежата или нета..отне гласът ни, почерка ни, личността ни..разцепи Аз-а на парчета. Светът се превърна в печатни думички, а хората вече не ги познаваме, а ги "измисляме". И съвсем нормално еворюцията се изкриви. направихме господари машини и роботи. Човекът влезе в ролята на Бог. А каква ли е цената, която ще платим за това?
Аз за сега отказвам да приема тази реалност, предпочитам реални живи хора, с цялостен Аз, вместо да измислям..минах и през това, но не ми хареса..
Много още има какво да споделя, ама няма смисъл, понякога се радвам, че съм смъртна..предимство си е!
Честита нова седмица, здраве, успехи и усмвки..а на Имениците да им е живо и здраво името.

 планетата Земя била дом на хората. Те живеели в мир и хармония с природата. Ловували за да се наядат, събирали плодовете и имало за всички.
Днес, този дом се е превърнал в бунище на излишъци. милиони тонове боклуци се заравят в недрата и, тровят я. Животни се отглеждат във ферми и се хранят с химикали, за да има!..хармонията природа-човек вече я няма.
До кога ли ще е така..
убедена съм, че високомерието на човеците рано или късно ще бъде наказано...защото сами унищожаваме дома, който ни храни и дава всичко..в името на алчността и безотговорността..
дали пък..научно-техническата революция..няма да се окаже ябълката, която ще ни изхвърли от "райската градина" наречена Земя..
а Природата е съвършенна..

 Едно кученце е блъснато от кола. Двама приятели минават край мястото и стават свидетели на произшествието. Единият се приближава, за да вземе животното и да го отнесе на ветеринарен лекар. Когато се опитва да го вдигне, кученцето го ухапва. Мъжът го пуска и се оплаква на приятеля си:
- Неблагодарно куче, искам да му помогна, а то ме хапе... Приятелят му отговаря:
- Не се сърди. Не те хапе от неблагодарност, хапе те, защото е ранено.

А ние защо ли "хапем"? Физически рани нямаме..:)

 четох във фейсбук и новини от абв портала. Боже, как всичко се драматизира. Вместо да се търсят решения, да се опитват начини, нещата да се променят, те ги драматизират. Ама драматизацията е просто следствие, следствие на това, че хората вече имат интернет, може всеки да твори и да се чувства велик в собствените си очи..а резултати и действия, няма! И за друго се замислих, хората вместо да работят, да създават, да имат цел, да има действия, станаха обикновени ляляджии по интернет простарнството. Гледам войната между Бойко и Радев..ми смешна работа. Използват виртуала, за да се надумват, а хората чакат резултати от управлението им. Местя поглед и чета, спорове, обиждане, нападки..кой е по по най..ама на думи! Опитах се да се сетя за някой известен който не говори, а действа..ми не можах.
И какво излиза накрая, виртуала замества липсващата реална комуникация с хората, "комуникация" има, ама ей така отдалече и отстрани, а не очи в очи. Да де, ама той /виртуалът/ няма как да е заместител. Не могат ли хората да се срещнат, да говорят и ако имат обща цел да търсят пътища към нея. Партиите са се хванали за гушата, народа е разделен, а тонове, мегатонове думи се изливат в нета, по медий и т.н...и защо? Борба за влияние? Е защо им е това влияние като нещата падат стремглаво надолу и въпрос на време е, хората да се усетят и да ги накажат. Защото всяка лъжа е до време..всяка манипулация също..а реалността, фактите и истината винаги излизат наяве.
Отначало си мислех че интернета е виновен за цялото положение в света. Ми не, нета просто го има, а ние сме тези, които решаваме как и дали да го ползваме. Той е създаден точно за това..да ни залива информация и да ни обърква..
А въобще не искам да захващам темата за екзотеричната литература по нета. Там е страшно. Като видя човек с два грама ум да ми цитира мъдрости и да се прави на голямата работа..иии онемявам. Всякаква иднийска измет се прави на гурута..а тези с два грама ум са техни последователи..и са "умни"!
Отдавна не бях писала...щото все не ми оставаше време да се замислям...ама днес фейсбука ме провокира...: )))
а когато ръцете работят, ума мълчи..ето една перфектна медитация за изчистване на ума от излишни мисли и емоции..а не оммм...: )))
абе хората са го казали..физическата умора, дава здрав сън и спасява от празнодумие и излишни емоции..
Да е прекрасен и усмихнат деня ви! :)

 От няколко дни телефона ми бълва съобщение, че няма памет и да изтрия снимки от вайбъра. Нямах идея дори че се пазят в него, защото дълго нямах вайбър, бях  го изтрила, но наскоро го инсталирах пак. Та влизам да видя..какви са снимките..и в един момент онемях..е не е възможно да съм била толкова наивна, до степен глупост. На една от снимките, ме гледаха мъж и жена, той се перчи, а тя го гушнала смеейки се..гледах и не можех да повярвам, до къде може да стигне човек, който иска да удари..и до къде може да стигне собствената ми глупост и наивност..
Минало!..но се замислих и в друга посока..как чрез нещо много елементарно, каквото е една снимка, на човек могат да му се отприщят хиляди неща, които преди не е виждал или не е искал да види..
е изтрих всичко, не искам такива спомени..и съм убедена че след време пак ще забравя..но поне "прогледнах"
а и не съжалявам за нищо..
но за пореден път се убедих, колко сложно-субективно е мисленето  и виждането ни като хора..затваряме очите пред това което Е..а си градим някакви въздушни кули..които като се сринат..боли..а те няма как да не се сринат, въпрос на време е..защото са въздушни и не е това което Е..а измислено от нас самите..
но имаме сега..и евентуално утре..и все пак от  нас зависи..какво ще е вчера..: )

 Дори и в този свят объркан
с подлости и гняв забъркан
в нас остава да  цари
детето..с детските очи!

То е своенравно, непослушно
но никога и равнодушно
то е като извор на мечти
като вулкан с енергия за игри.

То е нежно и гушливо
но никога и мълчаливо
в емоции света му ври
в енергия все кипи.

Всеки вика порасни!
сериозен възрастен стани
светът е подъл и суров
далеч от детската любов!

А детето в нас си страда
от таз възрастна тирада
иска пак наволя да играе
да се смее, радва и мечтае!

Честит Празник, пораснали деца
вече с посбръчкани остарели лица!
Нека не забравяме сами
че някога деца сме били!

 Тази вечер ми се обади приятелка, плачеше по телефона, пребили сина и, Веднага отидох при нея.. Счупена челюст, рани по краката, ръцете, охлузвания, посинени очи...синът и е бил жестоко пребит. Случката е станала на селото и..излязал с гаджето, напил се, а местните бабаити го смяли от бой. Много неща мога да разбера, млада буйна кръв, кавги, дори и бой..ама петима срещу един, не мога. Това е жестокост!
Защо, защо..защо..губят ми се отговори...Това ли е начина да се показва мъжкарството и величието на даден мъж? Петима срещу един?

 Късно е за Добро утро, рано е за Добър ден, за това просто ви казвам Здравейте! : )
"Късметът е на страната на подготвените", но подготвени за какво? Човек се учи, докато е жив - вярвам в това. Успехът на едно място е провал за друго, кои са успехите в живота ни? Четох за успехите на Успелите хора, преди да станат такива, те са претърпявали  провал след провал, но провалите човек ги преживява лично. Кога идва момента на прекършването, т.е. когато спираме да опитваме и не е ли това най-големият провал?
За това го обичам този Свят, защото това е Света на незнаието, Светът на опитите, с една дума Света на Чудесата..всяко нещо е една малка Магия..
И все пак започвам деня си с кафе..а защо не и с палачинки и сладолед..

и аромата на Рози..



и....

 Това е един от празниците, който най-много обичам и уважавам. Имаме си азбука, имаме си думички, имаме си Слово! Т.е. имаме Всичко! Наскоро препрочетох Паисий, Черноризец Храбър, Азбучната молитва, все произведения, които са били в пряка връзска с  посяването на семенцето на Знаието..Тогава малко хора са могли да четат и пишат, но интересно е, че от уста на уста те са изпълнили презназначението си.
Не мога да си представя живота без книгите..
На този Празник..искам да кажа едно голямо Благодаря, на всички мои учители, които ме научиха да чета и пиша, които ми отвориха вратата към необятни светове.
Благодаря!

 Кога стана края на май?..сякаш вчера беше Коледа и Нова година!...Неусетно дните се нижат, един по един, като откъснати листа на дърво...а ние дори не усещаме, какво се случва..Времето лети, годините минават и само спомените остават за тях. В капан ли сме? Или това е живота..изнизва се..ден по ден..Хубавите неща ги отлагаме за утре..а днес, днес имаме отговорности, задачки..и до кога така? Понякога се замислям, че човек е странно същество..все мисли, планува, все за някъде бърза, все нещо се върти в главата му..докато един ден се "събуди" на възраст, където  е ограничен физически! И за къде бързаме? За поредната задачка или ангажимент? Е, че те нямат свършване...И все отлагаме, утре да бъдем щастливи, утре да правим нещата, които харесваме, утре да бъдем..себе си..: ) А когато утре свърши? Дали няма да съжаляваме за пропиляното сега..
Минавам да ви кажа едно  "Здравей"..с Лайнъл Ричи
и все пак живота е сега..

 вече си имаме нов термин "епидемична обстановка"...: )))  Ама тая обстановка, си е чиста постановка..нямам идея кой точно пише сюжета и, но ако нямаше толкова много засегнати хора от безрботица, щеше да е абсолютна комедийна пародия на глупостта. Все съм виждала надоумици, ама такава точно не бях..
Тези, ако си мислят, че за всеки вирус ще блокират и затварят икономиката на една държава, май им е време да си ходят..единствено лошото е, че ако не тея, ще са онея..все един дол дренки...
А иначе живота продължава..и сме свидетели на безпрецедент..въпросът е, от цялото това нещо, какво ще излезе накрая..едва ли е вируса!


А морето ни чака...или поне мен де..: )))