Казват, че деня си личи
от утрото и първите лъчи
а усмивката на сънено лице
протягането с двете ръце
и глътка от кафе ароматно
създава чувство необятно
сящаш Вселената шепти..
Добро утро..Събуди ли се ти..

На сънена глава..толкова!...Добро утро..и хайде на кафе и закуска...





 

 Тя е някакъв парадокс..Гледам ги, чета ги и непроумявам какво е това желание да трупат, да имат, да се окопават с купища вещи и да искат още. Човек гол се ражда и гол си отива от този свят, а най-ценните неща не струват пари..това е погледа, усмивката, прегръдката, целувката, нежността, любовта ..но нямам идея защо хората мислят че могат да ги купят...
Могат да купят секс, но не и любов, къща, но не и дом, легло, но не и спокоен сън. Най-големите диктатори и милионери са най-големите самотници... и цената която плащат за да имат е огромна..те никога не могат да изпитат красотата на земният живот..палитрата от емоции, въобще те губят човешката си същност...и то само и само да притежават, но могат да притежават само вещи..не и хора..
В странни времена живеем..

 които са цели Вселени..огромни, необятни..които колкото и да ги опознаваш, осъзнаваш че нищо не знаеш за тях. : )
Има хора и които са се сврели в техните си битовизми и не мърдат и см. от тях..
Хубаво е, че има различни хора и в това се състои пъстротата на света..но се замислих..човешкият живот е наистина кратък..и завряни в ежедневието си, в битовизмите си, не осъзнаваме ли твърде късно, това, че сме проспали една огромна част от него. Времето ни хваща в капана си..на има време!..ама дали? и защо се отлагат все хубавите неща..
Разсъждавам си..ей така на глас..: )))
и споделям:

 В колата съм на Бг радио, просто е супер готино, когато пуснат някоя позабравена песничка..
от снощи си тананикам това...

 раждало шампиони..Дали?
Или търпението просто е робия към някого или нещо.. 

Търпение? До кога..
ще превиваме снага
и как в тоз объркан век
да е търпелив човек.

В редичка по един
сякаш болни сме от Спин
и на разстояние метър
така се прави километър.

Дудна си под маската едва
до кога бе, до кога?
а чичкото с поглед строг
ме гледа като носорог

Бабката и тя мърмори
гледа ме и се кокори
защо роптая недоволствам
и в недоволството упорствам.

Гледам ги..такива търпеливи
плахо, тихичко се свили
а на мен бунт ме избива
защо народа ни заспива..

След две опашки от по 30 човека..: ))))
 А пожелавам един прекрасен ден..поне е слънчице и е пролет!
а следобедното кафето и тортата са от мен..

 В един друг клуб, ме накараха да се замисля за Пътя. Път или пътеките по които вървим..целите, които си поставяме и начините да ги постигнем. А има и отклонения в шубраците, ама доволно раните, които получаваме оттам ни показват, че това не е правилният път. Има хора, които си поставят цели и са като валяк по пътя си, мачкат всичко, без да забелязват околността, защото тяхната цел е да притежават. Има хора, които пътя им води до дребни незначителни неща, но пък виждат всичко около себе си, хора, които не са подвластни на това да имат и притежават на всяка цена, а да се радват на живота, на неговите вълшебства и магии.. А има ли по-голямо вълшебство от Любовта, Приятелството, това да бъдеш родител..от хилядите емоции, с които е надарен човек, да чувства, че е жив. Пътят винаги е индивидуален, а има и кръстопъти..но най-кофти са обратните завои, когато човек не знае какво иска, и се връща да го търси в миналото..а единствените места на които никога не можеш да бъдеш са миналото и бъдещето..и двата пътя за натам са улица без изход.
Пътят..а вие за къде пътувате..?..: )

Мрачно е..и вали..но е пролет..и идва лято!

 Някой беше казал, че красотата ще спаси света..друг, че красотата е, в очите на виждащия...въобще има много теории за красивите неща. За някои това са произведенията на изкуството, за други музиката, за трети красивите хора - външност,и т.н и т.н. красотата става едно абстрактно понятие, пропито със субективизъм. За всеки нещо е красиво и съответно ценно. Просто така е устроен човека.
А къде точно е хармонията между красивото и грозното, защото всяко нещо си има своята противоположност, а идеализирането на каквото  и да е, води до разочарование. Денят си има нощта, не приемем ли и двете, как да се радваме на денонощието, което пък е част от нашия живот..наречено време.
Успяваме ли да живеем в хармония със себе си..с лошото и доброто, с красивото и грозното, със сладкото и горчивото..с радостта и болката..все неща, които всички носим в нас.
Любовта. Кога и какво обичаме? Успяваме ли да разграничим любовта между вещите и хората. Вещите са неща, които може да пригежаваме изцяло, те са под нашата власт и контрол. Опитваме ли се подсъзнателно любимият човек да го превърнем във вещ?, вещ която да ни служи да контролираме, да властваме, да притежаваме?
Какво е Любовта? Хармония на противоположности? Красива или грозна е тя..сила или слабост..щастие или болка..и ако само премахнем това "или" разбираме, че тя е всичко..т.е. една красива хармоничност...и любовта няма да даде да властваме над нея, да я притежаваме или модерираме..тя ни е дадена, за да може ние да изберем какво да виждаме и как да я изживеем..: )
И пак стана..думи..думии..думии..а красотата и хармонията са в живият живот и преживяванията. Но все пак, някой беше казал, човек е това, което мисли. и говори.
Добро утро!

Трудът краси човек
мото на миналия век
а днес празнуваме това
че сме роби по света.
 
Пешо трактора изкара
и с песен го подкара
земята той да изоре
за да има за море

Ваньо пък дечица храни
от глад и мизерия ги брани
 на камиона денонощно
превзема пътищата мощно.

Всеки труди се и знае
за много да не мечтае
защото разни дами, господа
с химикалка в ръка
плодовете на труда красив
превръщат в стротелен масив
в чужбина на разходка
я за яхта, я за платнхлодка
а за що пък не, цялата държава
с благата си да ги дарява.

Заа нас остава  красотата
нали труда ни уж краси
и да разказваме на децата
колко "красиви" сме били..

Работете, работете
благата земни ви градете
власт и банки нахранете.


пп след тежки петилетки
на планове и тънки сметки
наследство ни е първи май
от комунистическия "рай"

 че хората имат Сърца и че никоя власт или робство не може да промени това. Държавата, т.е. управниците абдикираха от отговорност към народа си. Оставиха хиляди безработни, ограничиха движението, а не помислиха, че тези хора за да са живи и здрави трябва да се хранят, да са на топло и на слънце.
НО..креативни Българи със Сърца..правят това..не е много, но самото желание да го направят вече говори много..
Респект!
Намира се на булевард Витоша преди Южния Парк. Малко преди ресторант Неро. 

 На бат Бойко нещо взе да му идва акъла..след като 110 000 останаха безработни, намали се покупната способност и оттам ДДС-то..
И какво направи с тези мерки? Едно голямо нищо..освен да фалира малкият и средният бизнес..май забрави, че те са касичките към бюджета.
Днес ги чета..така, така..има напредък..и на  море ще може да се ходи..: )))
А за лека нощ..споделям една прекрасна песничка..с едни прекрасни изпълнители, чиято усмивка направо заслепява..: )

 Снощи се сетих за него. Намерих книжката и пак я прочетох,. Чела съм я през различни години от живота ми..и винаги намирам по нещо ново..
Опитомяването! Сега акцента ми попадна там..: ) Няма да коментирам..а ще пусна тази част от книжката тук..който иска да прочете и да осмисли..ще се радвам ако споделите мислите си...: )

Тъкмо тогава се яви лисицата. — Добър ден — каза лисицата.

— Добър ден — отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

— Аз съм тук, под ябълковото дърво…

— Коя си ти? — каза малкият принц. — Ти си много хубава…

— Аз съм лисица — рече лисицата.

— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…

— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.

— Ах, извинявай — рече малкият принц. Но след като помисли, добави:

— Какво значи „да опитомяваш?“

— Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам?

— Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи „да опитомяваш“?

— Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки?

— Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи „да опитомяваш“?

— То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“.

— Да се свържеш с другите ли?

— Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.

— Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща…

— О, то не е на земята — каза малкият принц. Любопитството на лисицата се изостри:

— На друга планета ли?

— Да.

— Има ли ловци на тая планета?

— Не.

— Виж, това е интересно! Ами кокошки?

— Не.

— В света нищо не е съвършено — въздъхна лисицата.

Но тя пак се върна на мисълта си:

— Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц.

— Моля ти се… опитоми ме — каза тя.

— На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.

— Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!

— Какво трябва да направя? — каза малкият принц.

— Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко… На другата сутрин малкият принц пак дойде там.

— Ще бъде по-добре да дохождаш по едно и също време — каза лисицата:

— Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствувам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си… Необходими са обреди.

— Какво е обред? — каза малкият принц.

— И това също тъй е едно отдавна забравено нещо — каза лисицата. — То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час — различен от другите часове. Например тукашните ловци имат един обред. В четвъртък те танцуват със селските момичета. И ето, че четвъртък става един чудесен ден! Аз отивам да се разходя чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всичките дни биха си приличали и аз нямаше да имам почивка.

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:

— Ах! … Аз ще плача.

— Ти си виновна — каза малкият принц, — аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

— Разбира се — каза лисицата.

— Но ще плачеш! — каза малкият принц.

— Разбира се — каза лисицата.

— Но тогаз ти не печелиш нищо!

— Печеля — каза лисицата — поради цвета на узрялото жито.

И добави:

— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види пак розите.

— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.

И розите се почувствуваха много смутени.

— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

И се върна пак при лисицата:

— Сбогом… — каза той.

— Сбогом — каза лисицата. — Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

— Най-същественото е невидимо за очите — повтори малкият принц, за да го запомни.

— Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.

— Моята роза ми е ценна поради загубеното време… — рече малкият принц, за да го запомни.

— Хората са забравили тая истина — каза лисицата. — Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

— Аз съм отговорен за моята роза… — повтори малкият принц, за да го запомни.

 Погледа потъва в една безкрайност..лекият ветрец  гали косите..а игриви вълнички се плискат се разбиват в краката ти..Всичко е в нюансите синьото..и морето..и небето...
Липсва ми морето..: )

 розите имат имат бодли?Тъй прекрасни, цветни, ароматни, а с бодли и причиняват болка... може би е точно защита заради уникалността им..: ) Трудно и болезнено е, да се държи  роза, ако преди това не махнем бодлите и..но пък си струва риска от нараняването..

 за една изминала година..не, не говоря за равносметка, за вируси, за социално развитие..или каквото и да е, а за една година от личния живот на човека. Когато цифричката се смени и стане с една повече, човек се замисля, какво му донесе и какво преживя през минала..
Искам да споделя какво ми се случи точно на РД-то ми. Бях на работа нощна..две девойки, млади момичета, дойдоха при мен..Заприказвахме се, посмяхме се, но стана така, че те не си платиха едни 13лв...Е какво пък.. 13лв. едва ли са такъв проблем, платих ги от мен и си обещах следващия път просто да съм по-внимателна. Прибрах се и легнах да спя..към обяд звъни ми телефона..вдигам и непознат женски глас ме търси..егати и изненадата..едното от момичетата, намерило телефона по нета на фирмата, звъняло на управителите , после директно на моя шеф, и той и дал моя телефон..а девойката ми се обажда, защото прегледала картата си и видяла, че не е платила тези 13лв.,  да ми се извини и да каже, че ще ги остави вечерта на колегите
Стана ми толкова хубаво..не за парите, тях ги бях прежалила..стана ми хубаво че в държавата ни има такова прекрасно ново поколение..върнаха ми надеждата, че в България има шанс с такива деца. Това ми беше един огромен подарък на РД-то ми, подариха ми Вяра и Надежда..
А следващия голям подарък беше вечеря с най-близките..РД-то ми беше само повод, но ни събра Любовта и уважението..
Та всяка година..сменянето на цифричката май ни носи различни радости,и се радваме на стойности, а не на цени, като подаръци..
Пожелавам един прекрасен ден..с много слънчеви усмивки..

 Цветя, зеленина, аромати, Слънце и палитра от цветове...
Какво му трябва на човек..има един стомах и бездънна яма от емоции..: ))) Има един живот и безброй пътеки....Пътища, които са стръмни, но откриват прекрасна гледка на пейзажи и нови възможности..пътища които са равни, но се върви към мотонността и рутината..Приключенецът е почти винаги и корабокрушенец..но пък открива нови места....превръща се в изследовател..а пък като се замисля всеки ден е едно приключение..
Ароматно кафе..топло, леко горчиво, всяка гътка събужда желанието и енергията ни за живот..: )
И аромат на момина сълза..